Рицар
Днес в последния стадий съм - сякаш болен от рак на умиране!
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата.
И сърцето се дави самотно в пороя от бъдещи тътени.
Запрашасала силата моя мечтае насън да възвърне от блясъка
на предишните свои победи с вериги ръждясали вързани.
Но за тебе, любов, аз възкръсвам и слизам за битка от кръста си.
За да стане невинната твоя усмивка свещено причастие в дните ми.
За да бъде Граалът не чашата кръв, а лъчът от върлуващи сблъсъци
на небе и земя и последният белег на святост, промила очите ни.
Ти си пълният символ на щастие - гостенин чакан през времето.
От подкова старинна поличба. Осветила дълбоко зениците.
Диамантена брошка в косите развяни красиво над стремето.
Име изписано насред небето. След полета волен на птиците.
И за тебе си струва повторното мое разпятие!
Да те пазя от вой на чакали и орди сивеещи глутници.
Да те скрия от скверната похот на очите по-зли от проклятие
и от погледи лъскави на безбройни неонови блудници...
© Младен Мисана Всички права запазени
