Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша.
Лудуват ли – тогава са ми мили.
Леглото им е в моята душа.
Прегръщам ги, когато нямам сили.
А щом от мен си тръгнат изведнъж,
затварям се и страдам дълго, дълго.
Деца са думите. И капки дъжд,
целунал тъжните ми мисли мълком.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
