Дървото
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба ù.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба ù.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...
© Младен Мисана Всички права запазени
