Дървото

Поезия » Философска

1.6K 6 11

Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба ù.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Едно от малкото стихотворения, извън класическия стих, които толкова много ми харесаха! Впива корени в душата написаното от теб, Младене! Браво!
vedrina (Марина Стоянова)

Настръхнах - като прераждане или връзка с предишен живот...!!!
EvaFilth (Eva Filth)

Но нека помислим, та дори за миг, че сме прекрасни кичести дръвчета...
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Камен! Извини ме за късния отговор, но едвам сега видях, че си коментирал. Желая ти здраве и творчески импулс.
neznakomec (Камен)

Ние всички сме някакви дървета. Някой отсечени, други окастрени, трети изсъхнали, но най-страшното е когато те изтръгнат из корен. Поздрав за алегорията!