15.03.2014 г., 18:38  

Сянка на Трона

963 1 9

Аз имам само самота без покрив.

Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная
къде е изхода...
През толкова прекършени врати
студеното Ребро на Изгрева
все ме извеждаше...

И днес - когато слънцето е някъде Встрани
оставям
Сянката си за Наследница!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм. Едвам сега видях, че си коментирала това много старо мое стихотворение. Имай много хубава нова седмица с голям творчески заряд!
  • Предварително искам да се извиня, че предстои, по непреодолими обстоятелства, да отсъствам, за все още неуточнен като времетраене период /надявам се не дълъг/ от София. Там където отивам няма интернет, така, че няма да съм в състояние да коментирам никой от вас, творци, които ми станахте особено скъпи.

    1.Благодаря ти, Райна! Знаеш, че същото, което ти изпитваш към моите текстове, изпитвам и аз към твоите. Мисля, че е налице пълна реципрочност. И това е много хубаво, защото взаимано се споделяме творчески.

    Желая ти много щастие в личен план и една наситена с вдъхновение седмица!

    Искрено твой: Мисана

    2. Благодаря ти от сърце, Светла! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Желая ти творчески успехи: Мисана

    3. Много си права, Санвали! Да кажем, че двама души безумно се обичат и са щастливи заедно. Те се превръщат в своеобразна единица, която - като такава, отново изпитва самота. Много късно осъзнаваме, че всичко на този свят е само разновидност на Самотата. От нея няма как да избягаме, по причина, че сме потопени в океана й, за да изпитваме Архимедовата й сила.

    Благодаря ти затова, че прочете и оцени текста ми.
    Ще бъде радост за мен да прочета следващите ти стихотворления. Приеми също моя най-сърдечен поздрав!

    С най-топли чувства: Мисана
  • Казват, че се раждаме и умираме сами, но личната самота не винаги е нещо негативно.

    Както обикновено, текста ти е за философски размисъл...

    Поздрав, Младен!
  • ... Да се погледнеш отстрани, когато си самотен.....
    Хубава философска поезия!
  • 1. Мерси Елица!
    Много интелигентен коментар си направила. Само едно допълнение от мен.
    Когато дойде ден да се качим на трона на постигнатото, се оказва, че е вече късно за нас. Това право наследява сянката ни!

    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана

    2.Не, не е безизходно, Петя. Всъщност съм обяснил идеята на текста си в отговора към коментара на Елица Ангелова.

    Благодаря ти,че прочете и оцени!

    С най-топли чувства: Мисана

    3. Благодаря Рада! Трогнат съм, че прочете и оцени моя текст.

    Желая ти вдъхновена седмица: Мисана

    4. Благодаря ти, Силвия. Радвам се, прочете и възприе като хубав текста ми!

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана

    5. Мерси, Дочка, за толкова хубавите думи в коментара ти (а също и за оценката)!

    Желая ти много нови вдъхновени текстове!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...