15.03.2014 г., 18:38  

Сянка на Трона

5.0 (11)
1.1K 1 9

Аз имам само самота без покрив.

Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная
къде е изхода...
През толкова прекършени врати
студеното Ребро на Изгрева
все ме извеждаше...

И днес - когато слънцето е някъде Встрани
оставям
Сянката си за Наследница!

© Младен Мисана Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 20 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм. Едвам сега видях, че си коментирала това много старо мое стихотворение. Имай много хубава нова седмица с голям творчески заряд!
  • Предварително искам да се извиня, че предстои, по непреодолими обстоятелства, да отсъствам, за все още неуточнен като времетраене период /надявам се не дълъг/ от София. Там където отивам няма интернет, така, че няма да съм в състояние да коментирам никой от вас, творци, които ми станахте особено скъпи.

    1.Благодаря ти, Райна! Знаеш, че същото, което ти изпитваш към моите текстове, изпитвам и аз към твоите. Мисля, че е налице пълна реципрочност. И това е много хубаво, защото взаимано се споделяме творчески.

    Желая ти много щастие в личен план и една наситена с вдъхновение седмица!

    Искрено твой: Мисана

    2. Благодаря ти от сърце, Светла! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Желая ти творчески успехи: Мисана

    3. Много си права, Санвали! Да кажем, че двама души безумно се обичат и са щастливи заедно. Те се превръщат в своеобразна единица, която - като такава, отново изпитва самота. Много късно осъзнаваме, че всичко на този свят е само разновидност на Самотата. От нея няма как да избягаме, по причина, че сме потопени в океана й, за да изпитваме Архимедовата й сила.

    Благодаря ти затова, че прочете и оцени текста ми.
    Ще бъде радост за мен да прочета следващите ти стихотворления. Приеми също моя най-сърдечен поздрав!

    С най-топли чувства: Мисана
  • Казват, че се раждаме и умираме сами, но личната самота не винаги е нещо негативно.

    Както обикновено, текста ти е за философски размисъл...

    Поздрав, Младен!
  • ... Да се погледнеш отстрани, когато си самотен.....
    Хубава философска поезия!
  • 1. Мерси Елица!
    Много интелигентен коментар си направила. Само едно допълнение от мен.
    Когато дойде ден да се качим на трона на постигнатото, се оказва, че е вече късно за нас. Това право наследява сянката ни!

    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана

    2.Не, не е безизходно, Петя. Всъщност съм обяснил идеята на текста си в отговора към коментара на Елица Ангелова.

    Благодаря ти,че прочете и оцени!

    С най-топли чувства: Мисана

    3. Благодаря Рада! Трогнат съм, че прочете и оцени моя текст.

    Желая ти вдъхновена седмица: Мисана

    4. Благодаря ти, Силвия. Радвам се, прочете и възприе като хубав текста ми!

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана

    5. Мерси, Дочка, за толкова хубавите думи в коментара ти (а също и за оценката)!

    Желая ти много нови вдъхновени текстове!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...