15.03.2014 г., 18:38  

Сянка на Трона

1.1K 1 9

Аз имам само самота без покрив.

Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная
къде е изхода...
През толкова прекършени врати
студеното Ребро на Изгрева
все ме извеждаше...

И днес - когато слънцето е някъде Встрани
оставям
Сянката си за Наследница!

© Младен Мисана Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 2 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм. Едвам сега видях, че си коментирала това много старо мое стихотворение. Имай много хубава нова седмица с голям творчески заряд!
  • Предварително искам да се извиня, че предстои, по непреодолими обстоятелства, да отсъствам, за все още неуточнен като времетраене период /надявам се не дълъг/ от София. Там където отивам няма интернет, така, че няма да съм в състояние да коментирам никой от вас, творци, които ми станахте особено скъпи.

    1.Благодаря ти, Райна! Знаеш, че същото, което ти изпитваш към моите текстове, изпитвам и аз към твоите. Мисля, че е налице пълна реципрочност. И това е много хубаво, защото взаимано се споделяме творчески.

    Желая ти много щастие в личен план и една наситена с вдъхновение седмица!

    Искрено твой: Мисана

    2. Благодаря ти от сърце, Светла! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Желая ти творчески успехи: Мисана

    3. Много си права, Санвали! Да кажем, че двама души безумно се обичат и са щастливи заедно. Те се превръщат в своеобразна единица, която - като такава, отново изпитва самота. Много късно осъзнаваме, че всичко на този свят е само разновидност на Самотата. От нея няма как да избягаме, по причина, че сме потопени в океана й, за да изпитваме Архимедовата й сила.

    Благодаря ти затова, че прочете и оцени текста ми.
    Ще бъде радост за мен да прочета следващите ти стихотворления. Приеми също моя най-сърдечен поздрав!

    С най-топли чувства: Мисана
  • Казват, че се раждаме и умираме сами, но личната самота не винаги е нещо негативно.

    Както обикновено, текста ти е за философски размисъл...

    Поздрав, Младен!
  • ... Да се погледнеш отстрани, когато си самотен.....
    Хубава философска поезия!
  • 1. Мерси Елица!
    Много интелигентен коментар си направила. Само едно допълнение от мен.
    Когато дойде ден да се качим на трона на постигнатото, се оказва, че е вече късно за нас. Това право наследява сянката ни!

    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана

    2.Не, не е безизходно, Петя. Всъщност съм обяснил идеята на текста си в отговора към коментара на Елица Ангелова.

    Благодаря ти,че прочете и оцени!

    С най-топли чувства: Мисана

    3. Благодаря Рада! Трогнат съм, че прочете и оцени моя текст.

    Желая ти вдъхновена седмица: Мисана

    4. Благодаря ти, Силвия. Радвам се, прочете и възприе като хубав текста ми!

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана

    5. Мерси, Дочка, за толкова хубавите думи в коментара ти (а също и за оценката)!

    Желая ти много нови вдъхновени текстове!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...