vega666 (Младен Мисана)
27.05.2014 г., 19:41

Последният жив

  Поезия » Философска
1.9K 3 26
                                   публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.

© Младен Мисана Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 7 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Чудесно! Поздравление за тези хубави и на място казани редове. И аз да допълня:

    "Животът е тежък чук, разбиващ мечтите.
    С неумолимостта на дните, пред смъртта всички са равни.
    О, колко е пошла дребнавостта на дните! -
    Тя руши идеали и смива скалите..." /Ив. Младенов/

    Поздрав!
  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Когато вдъхновението с парен чук,
    накъдри ти косата в ситни храсти -
    твори поетика на въпреки, на пук,
    на всички знойни, окрилени педерсти!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    На последните коментари не отговарям, защото са неадекватни. Препоръчвам на по-нервните: esbericum, но не поемам разноските без епикриза.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ви за посещението и коментара! Удостоверявам, с отговора си, че до мен вашите думи достигнаха. Дай боже да са достигнали и до останалите, които се нуждаят от тях.

    Поздрав: Мисана
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Леле! Какво сте се захапали, бе хора?! Вие за емоционална интелигентност чували ли сте? Много наранени хора имало в тоя сайт, които прикриват болката от раните с егоцентризъм. Колко жалко за поезията като цяло!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.8K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 5.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 5.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.2K 5.0