1.06.2014 г., 21:42

Антидепресивно

5.0 (13)
1.8K 1 34

Погледнах се във огледало,

а то напука се от срам,

на паяжинки стана цяло,

какво видях, сама не знам.

 

Лицето бледо и се мръщи,

в очите мрак, косите сноп,

мъжленце, има призрак вкъщи,

иди, повикай дядо поп.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 21 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...