Обет
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката
най-добре от всички...!
Животът е безумна теорема,
която Бог единствен формулира.
Не е достъпно доказателството ù
за тези,
въобразили си, че ще живеят...
Километражни камъни са дните.
Отдавна спря да ги броиш,
дори в надеждите.
Под шлем от тъмно бъдеще
пристъпваш
сред джунглата на Неизвестното.
Цветът на черното те мами
в огромен пентаграм затворен.
Студените диагонали
са твоя дом
от неизбродни спомени...
В додекаедъра вселената умира.
Но стилизираната чакра ще живее.
В кръвта на всичко живо ще пулсира.
И ти отново ще си древен Рицар,
издигнал меча си над световете.
По плочи от галактики достигащ
Двореца на безсмъртните поети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
