Обет
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката
най-добре от всички...!
Животът е безумна теорема,
която Бог единствен формулира.
Не е достъпно доказателството ù
за тези,
въобразили си, че ще живеят...
Километражни камъни са дните.
Отдавна спря да ги броиш,
дори в надеждите.
Под шлем от тъмно бъдеще
пристъпваш
сред джунглата на Неизвестното.
Цветът на черното те мами
в огромен пентаграм затворен.
Студените диагонали
са твоя дом
от неизбродни спомени...
В додекаедъра вселената умира.
Но стилизираната чакра ще живее.
В кръвта на всичко живо ще пулсира.
И ти отново ще си древен Рицар,
издигнал меча си над световете.
По плочи от галактики достигащ
Двореца на безсмъртните поети.
© Младен Мисана Всички права запазени
