27.06.2014 г., 22:19

Усещане за пролет

987 0 0
    От спечената пръст изравям с пръсти заровените спомени за пролет... Посявам нови семена и се прекръствам! За новата им пролет  днес  се моля!  Аз искам пак да видя как израстват  във пъпки едри - в цветове незнайни  и с непозната сила пак да властват над въздуха с ухание омайно... И си мечтая как като в магия пчела и гълъб идват и се кротват... От моите цветя тя жадно пие, а той перца до нея пощи кротко... А пък пръстта - все още с дъх на зима,  отново заживява и говори... От цвете и  перце на гълъб взима да ми дари усещане за пролет...
А аз във тази пръст заровил пръсти,
усещам как живот кълни потайно! И знам, че в нея и след моя кръст, пак ще никне пролет...! Винаги ! Безкрайно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...