Ще повярваш ли, скитнико!?
Ще повярваш ли, страннико?
Тази ничия, дълга земя,
дето твоите стъпки я търсят,
нероденото слънце оглежда във жива вода.
И ме пита дали ще се върнеш.
Ще повярваш ли, скитнико?
Узря посред зима
забранения плод - да нахрани душата ти.
На луна разстояние свети в очите ми
с кехлибарени тайнства невъзможното щастие.
Ще повярваш ли, скитнико?
Като чуеш дайре,
допреш ли ухо до земя- да плаче романси,
мойте сълзи жажди разливат- звукът на сърце,
и ти правят пътека до мен през недрата й.
Ще повярваш ли, скитнико?
Аз съм скрила нефритите,
дето чергарите мислят за древно имане.
Но, докато ги търсят, правят стърнища пустините,
палят оазиси и остават завинаги жадни.
Повярвай ми, скитнико!
Има такава земя,
дето неми звъники отново разпява.
Прави слънце от жива вода във недрата си.
... Тази ничия, топла земя е душата ми.
Тази ничия, дълга земя,
дето твоите стъпки я търсят,
нероденото слънце оглежда във жива вода.
И ме пита дали ще се върнеш.
Ще повярваш ли, скитнико?
Узря посред зима
забранения плод - да нахрани душата ти.
На луна разстояние свети в очите ми
с кехлибарени тайнства невъзможното щастие.
Ще повярваш ли, скитнико?
Като чуеш дайре,
допреш ли ухо до земя- да плаче романси,
мойте сълзи жажди разливат- звукът на сърце,
и ти правят пътека до мен през недрата й.
Ще повярваш ли, скитнико?
Аз съм скрила нефритите,
дето чергарите мислят за древно имане.
Но, докато ги търсят, правят стърнища пустините,
палят оазиси и остават завинаги жадни.
Повярвай ми, скитнико!
Има такава земя,
дето неми звъники отново разпява.
Прави слънце от жива вода във недрата си.
... Тази ничия, топла земя е душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
