19.12.2006 г., 20:48

Ще повярваш ли, скитнико!?

5.0 (10)
1.7K 0 38
Ще повярваш ли, страннико?
Тази ничия, дълга земя,
дето твоите стъпки я търсят,
нероденото слънце оглежда във жива вода.
И ме пита дали ще се върнеш.

Ще повярваш ли, скитнико?
Узря посред зима
забранения плод - да нахрани душата ти.
На луна разстояние свети в очите ми
с кехлибарени тайнства невъзможното щастие.

Ще повярваш ли, скитнико?
Като чуеш дайре,
допреш ли ухо до земя- да плаче романси,
мойте сълзи жажди разливат- звукът на сърце,
и ти правят пътека до мен през недрата й.

Ще повярваш ли, скитнико?
Аз съм скрила нефритите,
дето чергарите  мислят за древно имане.
Но, докато ги търсят, правят стърнища пустините,
палят оазиси и остават завинаги жадни.

Повярвай ми, скитнико!
Има такава земя,
дето неми звъники отново разпява.
Прави слънце от жива вода във недрата си.
... Тази ничия, топла земя е душата ми.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 20 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...