Липсваш ми, лято...
и водорасловия мирис на море,
онази гладка утринна вода,
в която слънцето чертае ми
пътека... към безкрайността,
а пък ръцете ми рисуват
бляскави бразди на воля...
Липсваш ми, море...
и свобода...
студът припомня ми сега,
че зимата със властен жест
сковала е деня... и моята душа
до пролетта,
на лятото предсказваща дъха...
20.12.2006
© Дидислава Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
