Раждане
Раждане
Светът бе пуст преди да дойдеш.
Мъглата се стелеше навред.
Светът загиваше без теб.
Утринта бе някак си печална.
Зората не срещаше покой.
Денят продължаваше самотен.
Слънцето без причина светеше.
Лъчите не огряваха твоето лице.
Светът загиваше без теб.
Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.
Залезът нощта предизвикваше
Да дойде и мир и ред да възцари,
Да може с нещо да ни дари.
Луната беше пак самотна без усмивка,
Звездите бягаха далеч от нея.
Светът загиваше без теб.
Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.
© Христо Андонов Всички права запазени
