Съдбовна среща
Съдбовна среща
Били сме много близки
в отминал наш живот.
Познах те по очите,
искрящи от любов.
Като ефирен шепот
дочувах глас познат,
дошъл през вековете
в моя днешен свят.
Изгубена във времето
и безброй съдби,
дочаках да те срещна
и всичко в мен гори.
Разказа ми за себе си
и своята страна,
за бисерните миди,
легенда за една жена.
Отлитаха минутите,
след тях и часовете,
при теб да ме оставят,
аз молех боговете.
От унеса събуди ме
видение чудато,
как с тебе се сбогуваме
в горещо, морско лято.
Зад нас рибарско селище
на малък палмов бряг
и лодки старовременни
пред своя воден бяг.
Изпращам те разплакана,
зове те, знам, дългът,
целуваш и детето ни,
затрогващ е мигът.
Стопиха се годините
и моят земен път,
тъжна чаках да се върнеш,
до последния си дъх.
Сега, когато си до мене,
не ме е страх от живота нов,
щастлива съм, че те намерих,
моя изгубена любов.
Радостина Ангелова-Тина
02/09/2014
© Радостина Дианжело Всички права запазени
Бъди щастлива!!
