7.09.2014 г., 8:35

Корени

872 1 13

Корени –

притеглят

и издигат

едновременно,

устои са,

за да растеш

изправен.

Две

възлести

ръце,

с цвят

на пшеница

и небе…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ме радват отзивите ви тук! Благодаря!
  • Mммм..., много мъжко ...!!!
  • Чудесен стих, Роси!
    Много ми харесаха тия корени, тези две ръце...
    И красиво изразено, и мъдро. колкото и банално да звучи вече тази дума... но тук наистина си е на мястото.
    БРАВО!
    Напоследък пишеш все едни такива, от които настръхвам... радвам ти се от сърце!!!
    И ти благодаря!!!
  • Прекрасна творба!
  • въздействаща миниатюра...моите почитания Роси !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...