Корени
Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са,
за да растеш
изправен.
Две
възлести
ръце,
с цвят
на пшеница
и небе…
© Росица Танчева Всички права запазени
7.09.2014 г., 8:35
Коментари
Коментари
-
-
-
Чудесен стих, Роси!
Много ми харесаха тия корени, тези две ръце...
И красиво изразено, и мъдро. колкото и банално да звучи вече тази дума... но тук наистина си е на мястото.
БРАВО!
Напоследък пишеш все едни такива, от които настръхвам... радвам ти се от сърце!!!
И ти благодаря!!! -
-
Избор на редактора
Жените на България
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Мъжко хоро
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
