Корени
Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са,
за да растеш
изправен.
Две
възлести
ръце,
с цвят
на пшеница
и небе…
© Росица Танчева Всички права запазени
7.09.2014 г., 8:35
Хареса ли ви тази творба?
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Коментари
Коментари
-
-
-
Чудесен стих, Роси!
Много ми харесаха тия корени, тези две ръце...
И красиво изразено, и мъдро. колкото и банално да звучи вече тази дума... но тук наистина си е на мястото.
БРАВО!
Напоследък пишеш все едни такива, от които настръхвам... радвам ти се от сърце!!!
И ти благодаря!!! -
-
Избор на редактора
Диагноза
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разплитане на тишините
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
