Корени
Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са,
за да растеш
изправен.
Две
възлести
ръце,
с цвят
на пшеница
и небе…
© Росица Танчева Всички права запазени
7.09.2014 г., 8:35
Коментари
Коментари
-
-
-
Чудесен стих, Роси!
Много ми харесаха тия корени, тези две ръце...
И красиво изразено, и мъдро. колкото и банално да звучи вече тази дума... но тук наистина си е на мястото.
БРАВО!
Напоследък пишеш все едни такива, от които настръхвам... радвам ти се от сърце!!!
И ти благодаря!!! -
-
Избор на редактора
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Маргаритено
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Душа
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
