Корени
Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са,
за да растеш
изправен.
Две
възлести
ръце,
с цвят
на пшеница
и небе…
© Росица Танчева Всички права запазени
7.09.2014 г., 8:35
Хареса ли ви тази творба?
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Коментари
Коментари
-
-
-
Чудесен стих, Роси!
Много ми харесаха тия корени, тези две ръце...
И красиво изразено, и мъдро. колкото и банално да звучи вече тази дума... но тук наистина си е на мястото.
БРАВО!
Напоследък пишеш все едни такива, от които настръхвам... радвам ти се от сърце!!!
И ти благодаря!!! -
-
Избор на редактора
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разплитане на тишините
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Червени сълзи
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Не продават любов
mspasov29
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
