Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами,
покрай аромата на селския казан,
със свирнята тънка на гайдаря, унесен,
вкусил илюзията, че е най-голям.
А главите на тихите жени запали.
Люта ревност! Цяла и аз ще се изям…
Мъж бе! Уж верен?! Вместо мене да задиря,
вари ракия, влюбен в пустия казан!
© Росица Танчева Всички права запазени
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
