Тръгни към мен
Намерих те за миг, но те загубих.
Не можем да сме заедно - и същите.
Усещаме и двамата - не се получи.
Променя бавно Времето цвета си.
Не искам да прежаля лесно спомена -
момичето дарило ме с надежда.
Животът губи смисъл там под склоновете,
които към голготски връх извеждат.
Една частица щастие остава,
като светулка в тъмното да свети.
Сега не ми е нужна вече славата
на най-безсмъртните от земните поети.
Единствено се моля да се върнеш -
по-истинска от първото ни време.
Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
и нека после лошото ни вземе.
© Младен Мисана Всички права запазени
