Тръгни към мен

Поезия » Любовна

1.8K 2 31

Намерих те за миг, но те загубих.
Не можем да сме заедно - и същите.
Усещаме и двамата - не се получи.
Променя бавно Времето цвета си.

Не искам да прежаля лесно спомена -
момичето дарило ме с надежда.
Животът губи смисъл там под склоновете,
които към голготски връх извеждат.

Една частица щастие остава,
като светулка в тъмното да свети.
Сега не ми е нужна вече славата
на най-безсмъртните от земните поети.

Единствено се моля да се върнеш -
по-истинска от първото ни време.
Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
и нека после лошото ни вземе.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Лимеруна! Ти имаш не само дарбата да пишеш, но и да усещаш написаното от други. А това е рядко качество у пишещите.
limeruna (Йоана)

Аз си представям как краят на света поглъща всичко... Топъл стих...
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря, Евелина, Тони, Лили! Трогнат съм от посещението ви.
Eva55 (Евелина Стоянова)

Наистина асоциира силно усещане..., сърдечна чакра, с уникална съдба, която понякога наистина е неизменна...!!!
"Единствено се моля да се върнеш -
по-истинска от първото ни време.
Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
и нека после лошото ни вземе."
vega666 (Младен Мисана)

Отново навлизате, Даниел, в теми, които не са по никакъв начин свързани с конкретния ми текст. Отговарям Ви за последенн път. Аз не деля поезията на добра и лоша. Просто за мен един текст или е поезия, или не е. Понякога може да съдържа елементи на поезия и да не е съвършен поетично. А критериите ми са изцяло естетически. Чрез тях, в резултат на дългогодишен опит, съм отворил "четвъртото око" - онова, което е предназначено да различава поезия от непоезия.