Докосване

Поезия » Любовна

1.9K 4 31

С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси
губя вече земното си тяло.

Само минало ще ти предложа.
Бъдещето е, уви, назаем.
Преживяното пред теб ще сложа.
Избери си нещо неживяно.

Със магията на вчерашното "беше"
ще загърна голото ти рамо.
Ти си млада и със кръв гореща,
а душата ми от теб - до смърт пияна.

Нямам право да те пожелая.
Нямам правото дори да те докосна.
Но сърцето скитник е нехаещ.
Любовта си в изтънели шепи носи.

Минало и бъдеще се сливат
в най-абсурдната от земните прегръдки.
Птиците на Ехото политат -
пият щастието на последни глътки.

Нека да си свята - да си истинска.
Тъй постой - недей сега да тръгваш.
В тази вечерна, нахлуваща измислица
твоят призрак е последно бъдеще.

С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси
губя вече земното си тяло.

Коментари

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Нежност, ефирност, всеотдайност блести от всяко редче! Пленително е! Всяка душа мечтае да бъде докосната така божествено! Поздравявам те!
limeruna (Йоана)

Прекрасно е...
cvqt (Цеца Тодорова)

"Със магията на вчерашното "беше"
ще загърна голото ти рамо.
Ти си млада и със кръв гореща,
а душата ми от теб - до смърт пияна."

Посветено с любов... Какво по-вече е нужно???
Да стоплиш душата с... КОПНЕЖ и ЛЮБОВ!...

Нито съм млада, нито толкова гореща... Но мога и да съм навярно отражение на минало във огледало!

Красиво твориш, навярно и красиво говориш..., и любовта е в теб, което е достатъчно!"

Остани си такъв и... с душа, Мисана!
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, Марина! Радвам се, че това стихотворение ви е харесало.
vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасна изповед...!!!
Нямам право да те пожелая.
Нямам правото дори да те докосна.
Но сърцето скитник е нехаещ.
Любовта си в изтънели шепи носи.