По изгрев върхът Полежан…
По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл,
в развихрена бяла магия…
И луд скита по Пирина,
целува се с Безбог и Газей,
златни монети събира
с вълшебната си пелерина.
Към Места и Демяница
той каталясал се прибира.
В долините им се сгушва…
Укротен, за час-два поспива.
Но в планината влюбено,
сърцето му как да изтрае?!
Неспокоен е сънят му
и в него с орлите играе…
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=295497
© Росица Танчева Всички права запазени
