11.10.2014 г., 10:06  

По изгрев върхът Полежан…

924 0 6

По изгрев върхът Полежан

с брадатия вятър флиртува,

а той мени се всеки миг -

от чудна, влюбена стихия,

във феерия, в дух, мисъл,

в развихрена бяла магия…

И луд скита по Пирина,

целува се с Безбог и Газей,

златни монети събира

с вълшебната си пелерина.

Към Места и Демяница

той каталясал се прибира.

В долините им се сгушва…

Укротен, за час-два поспива.

Но в планината влюбено,

сърцето му как да изтрае?!

Неспокоен е сънят му

и в него с орлите играе…

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=295497

 

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 6 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Емоционалното натрупване от възхищението пречупено през човешките преживявания раждат богатството на къртината и силата на мелодията.
    Поздрави!
  • рисуваш с думите, Роси...
    поздрави!
  • Благодаря за отзивите! Спиращата дъха, сякаш неизразима със слова, красота на Пирин планина е вдъхновителката ми... Пред нея падам на колене, благодаря, че мога да съзра поне малка част от чудото и в захлас, дълго, дълго мълча...
  • Полежан или още Мангър тепе. Този дивен връх в Пирин, разкрива едни от най-красивите гледки в тази планина. Бях там за последно през 1999г., по време на голямото слънчево затъмнение. Гледката, която видях бе апокалиптична. Все едно присъствах на свършека на света.
    Прекрасно стихотворение си написала, Росица! Възкреси ми толкова спомени. Не спирай да пишеш все така хубаво за тези места - за нашата гордост - Пирин!

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
  • Полудувах с него... Хубав образ!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...