Арабка стара
Седим под палмите на залива Персийски,
с наслада пийваме кафе и пушим наргиле.
На кой му пука, че останали сме само двете,
аз и арабка стара, пред екзотичното море.
Красива някога била е таз приятелка добра.
С коси от черно злато и нрав като искра.
Очите, черни въглени, ме гледат с топлота.
А лицето ù загадъчно, се крие зад бурка.
В оранжево и розово усмихва се небето.
Луната бърза да целуне морските вълни.
Забравили за времето, загърбили и битието,
разказваме легенди и то на четири очи.
Оживява сякаш в мрака бедуинското селце.
И за път сега се стяга момичето, почти дете.
Открадната е Перлата и всеки тук скърби.
Животът невъзможен е без нея и горчи.
И тръгва през пустинята девойката Дана,
да търси между дюните Перлата сама.
Соколи и газели проправят път напред.
Помага ù Вечерницата,огряла е навред.
Историята стара познавам аз добре.
Но странно как отново и отново ме влече.
Виновна за магията е може би нощта,
която пак ме срещна с тази огнена жена.
Радостина Дианжело
16/10/2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Дианжело Всички права запазени
Магично! Сърдечен поздрав!
