Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 847

 18 641

 388 577

 2 113 729

Предизвикателства
Времепространство Поезия 11
Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 7
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 4
Хлябът - сила за живот Проза 8
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Предложения
Un maratón a solas Самотен маратон
¿Te vas ya, no? Quizás lo he merecido. Тръгна ли си?Май си го заслужих.
Es negro mi caballo. No es blanco. Конят ми е черен, не е бял.
Ser príncipe azul no he querido. Принц не станах. Пък и нямах нужда.
Había tenido este sueño antes. Тоя сън бях вече преживял. ...
  2336  12 
Аз няма да те преживея, моя смърт! -
Със тебе се родих и ще умра със теб,
намразих те и те обикнах пак в омраза...
годините изпъват под стъпките въже,
а ти си негов край ...
  1240  27  15 
  1634  10  12 
  2320  13  21 
В дома на мама – времето е спряло...
Часовникът отмерва... тишина.
А пукнато, старинно огледало –
поглъща... светлината на деня.
Завесите са спуснати. И плътни. ...
  5021  47  39 
  1044  12  29 
Ти каза: искам да сънувам теб.
И зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе,
дали успях ръцете ти да стопля?
Дали успях ръцете ти да стопля ...
  1935 
  1886  15  16 
Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
  19115  20  38 
  1312 

Още произведения »


: ??:??