29.10.2014 г., 17:51  

Антитези

1.7K 2 61

 

Съмнението е смъртта на всяка вяра.

Запътил ли си се към грешна цел

не спирай!

Защото правилното е измама.

Водата става бъдеща пустиня,

а огънят превръща се на пепел.

Главни от целите понякога догарят

в оазисна фата-моргана...

И време "делта те" докрай разтваря

солта удавена от сладките потоци...

Моретата ще сублимират в суша.

Окаменява (рано или късно) всеки полет...

И истината се венчава за лъжата.

Неразличими брачния олтар минават.

Невидимото се оказва явност.

Мъгла мистична ясното обгръща.

Небитие наднича през реалност.

Реалността имагинерното прегръща.

Зад най-красивото лице ужасен череп

смразява погледа на възхищението.



...Но рогът на Ролан се чува още

от Божи гроб и Ронсево,

до края на вселената...!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Порчев! Обяснението, което дадох на Костов и което ти изглежда що-годе приемливо, го дадох много преди в отговор към коментар на Елица Ангелова. Ето цитирам:

    " vega666 (Младен Мисана):
    Редакт!
    Изтрий!
    31-10-2014г. 04:16
    Благодаря ти, Елица, за този много интересен коментар. Всичко казано от теб е чиста истина. Отлично си спомням Радко Радков /мир на праха му/, дори и физически.
    Все пак ми се струва, че в текста си не съм употребил нито една недостъпна дума. Точно обратното - този текст е кристално ясен и прозрачен откъм употребата на думи. Може би не всички знаят историята за рицаря Ролан и неговия рог, но нищо не им пречи да прочетат за нея. Източници на информация за светкавично ограмотяване - бол. Не съм от онези, които често слагат под текстовете си пояснителни бележки
    и линкове. Намирам това за обиждащо интелигентността на читателите.
    Моят текст е критикуван от редица хора, имащи тесногръдо разбиране за поезия. За тях тази съвкупност от антитези не следва да се причислява към поезията. Ами нека същите тези компетентни умове да ми посочат раздела, в който следва да поставя текста си.
    Що се касае до смисловото съдържание на текста, то мисля, че се набива в очи - толкова е прозрачно. Показани са чрез диалектико-полярни двойки /антитези/ превъплъщенията на Мая /илюзорният свят, който всъщност е една привидност/. На нейния фон има един единствен Абсолют неподатлив на ефимерното, в стиха илюстриран чрез звука от рога на Ролан - който е Реликтов /като шумът от Големия Взрив/ и Вечен,
    и запълва цялата вселена /"Но рогът на Ролан се чува още от Божи гроб до края на Вселената"/. Тук Божи гроб е символ на Раждането на Месията - нашият Господ-Бог Иисус Христос, защото Той възкръсна от гроба си за живот вечен и стана отправното начало на Вечността в душите и сърцата ни, а рогът на Ролан символизира зовът за спасение на душите ни от силите на мрака за вечен живот. Зов, който се простира от началото на вечността до края на пределите на разширяващата се вселена.

    Сърдечен поздрав, Елица и голяма признателност за винаги позитивното ти участие!"

    Но ти просто не си прочел написаното от мен. Все пак се радвам, че възприе това мое обяснение. Това е един от най-силните ми и издържани логически текстове и пълното му отхвърляне от страна на някого може да значи поне едно от следните две неща - пълно неразбиране, или пълна недоброжелателност.
    Надявам се, че в твоя случай никое от тези двете не е налице!

    Приятна вечер и благодаря за това включване!
  • 1. Елица, очевидно става дума за някакво недоразумение. Аз много високо оцених коментара ти и мисля, че това става ясно и очевидно от написаното от мен. Ти говориш съвсем принципно за някои от текстовете ми, в които наистина има неразбираеми за широкия кръг читатели думи. Например в стихотворението ми:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=331481

    за което никой не попита, какво означава думата "конфиналност".
    Така и те разбрах аз, че говориш именно за тези мои текстове и съотнасяш към тях примера си с Радко Радков.
    Конкретният ми текст - "Антитези", не е от този клас. Той е пределно ясен и в него няма неразбираеми думи. Именно на това обстоятелство исках да обърна внимание, а не да "оборвам" коментара ти, който е безапелационно точен и необорим. Ти си последният човек, чието мнение бих пренебрегнал с лека ръка, или пък бих направил опит да уязвя. Казвам това публично - ясно и категорично, за да си избиеш подобни мисли от главата и ти се извинявам, че с коментара си съм създал у теб превратно впечатление за смисъла на изказването си.

    Желая ти прекрасна нова седмица!

    2. Благодаря ти от сърце, Ина, за толкова хубавите и мъдри думи и за високата ти оценка! Много ме зарадва с вниманието си, но двойно повече ме зарадва , че отново ставаш активна с поезията си, която аз много харесвам и вярвам твърдо, че с тази поезия ще се изкачиш много високо - там - на поетичния Олимп!

    Пожелавам ти много нови силни текстове и една творчески вдъхновена седмица!
  • Скоро не те бях чела, радвам се, че си се завърнал към собствената си поезия (: Тази е най-пълнокръвната, която правиш и се усеща! Великолепна стихо-сентенция! Поздрав -Ина
    П.С.: ...какво се случва в коментарното ти поле, Мисана?!?!?! Не насочваш енергията си в правилната посока, нали знаеш... Притеснява ме как ще резонира обратно.
    ППС.: Имаш достатъчно обожатели, за да имаш нужда и от такива, които те ненавиждат. Помисли и за тяхната карма...
  • Мисана, за "недостъпните" думи ( в смисъл непонятни), не говоря аз, а други, на които просто давам пример с Радко Радков. Защото така е по-убедително, отколкото да изразявам само лично мнение, което винаги може да се атакува.

    Твоите обяснения би трябвало към тях да насочиш, а не към мен.

    Моят отзив е конкретен - опирам се на изрази от текста и търся идеята -както изисква понятието "коментар".
    Съжалявам, ако не оправдавам очакванията ти.
  • Благодаря ти, Ваня за високата оценка и за тази съпричастност, която ценя много високо. Една от тези личности, за които споменаваш, е способна на всичко /в буквалния смисъл/ и дай боже да е винаги по-далеч от теб. Това ти пожелавам от сърце, извън искреното си пожелание за нови творчески успехи, здраве и щастие!

    Лека нощ!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...