5.11.2014 г., 8:00

Ноември

783 0 2

Ноемврийски дъждове
дърветата събличат
Среброкоси ветрове
подир мъглите тичат.

 

Графитено морето
край пристана бушува
и облаци в небето
завихрящо танцуват.

 

И есенно ноември 
във шала си загърнат, 
напомня на декември
със сняг да го прегърне.

 

Във зимната постеля
за малко да се сгуши
и ледената песен
на прага да послуша.

 

И после през листата
на есенните двори
на зимата вратата
усмихнат да отвори.

 

Ангелина Костова
ноември 2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива образност! Хареса ми!
  • Много ведро, въпреки есенно зимната тематика, те кара да се усмихнеш!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...