Двете ни
В две шепи душата си хванала
и в нея очи впила с жад,
на ръба на света съм застанала
и усещам от бездната хлад.
Уморена душата си тук
ще положа да легне до мен,
ще се вгледаме тихо, без звук
една в друга. Аз - в нея, тя - в мен.
Само с погледи ще си разменяме
свойто мечтание безбрежно
и безгласно ще си споделяме
как обичаме топло и нежно.
© Фери Всички права запазени
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
