Повикът на зимата
Повикът на зимата долавям,
но не като студена, мрачна нощ!
Аз с радост своята ръка подавам –
изгубвам се във нейния разкош!
И сгушена във топло одеало,
стоя на прага, взирайки се във нощта,
а зимата ми хвърля свойто наметало
отвеждайки ме в приказка една!
И мигом се издигам над полета
затрупани с дълбоки снегове,
аз чувам звук от хиляди звънчета,
в душата си все още съм дете!
Красива приказка във мен живее,
заспива злото зимния си сън,
в очакване на Рождество, копнеем,
да стане малко по-добър света!
© Руми Всички права запазени
