25.01.2015 г., 14:44

Тангото на смъртта

923 0 5

Тангото на смъртта

 

Спектакъл омагьосващ и смразяващ,
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води демонът тангото на смъртта -
плавно с него в танц - ангел със крила.


Черен, елегантен, силуета демоничен,
жадно поглед впил във ангела магичен,
прихванал страстно крехкия му кръст
го завърта в бесен ритъм, огнен, бърз!

 

От крилете снежнобели омагьосан той,
демонски към пропастта във танца свой,
води ангелът пленителен, ... и разколебан
- сал за миг… умира в красотата ням.

 

В прелюдия на вечната борба,
ангелът намигва на смъртта,
и с последния акорд, а той е на смъртта -
демонът замира покорен от любовта!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана, Радослав, Дани Сулакова, Стойне, сърдечно ви благодаря!Поздрав за всички ви!
  • Невероятно, но получих усещане, че това танго със смъртта е преживяно не само като поетична инвенция, но и реално, макар и сякаш в паралелна
    реалност. Мрачно и красиво същевременно. Обичам такива уникални творби.
    Чрез тях се съприкосновявам с Истината, а както казва Блез Паскал:

    "Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"

    Поздравление, Ренета, за високостойностната творба!
  • Страхотно произведение!
  • http://youtu.be/tcreQPUgt4k
    Поздравления!
  • "В прелюдия, на вечната борба,
    ангелът намигна на смъртта,
    и с последния акорд , а той е на смъртта -
    демонът замира покорен от любовта!"Вечната борба между доброто и
    злото. Съвсем очакван край- любовта побеждава.
    Поздрав за темата и за произведението, а за автора - спокойна вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...