25.01.2015 г., 14:44

Тангото на смъртта

924 0 5

Тангото на смъртта

 

Спектакъл омагьосващ и смразяващ,
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води демонът тангото на смъртта -
плавно с него в танц - ангел със крила.


Черен, елегантен, силуета демоничен,
жадно поглед впил във ангела магичен,
прихванал страстно крехкия му кръст
го завърта в бесен ритъм, огнен, бърз!

 

От крилете снежнобели омагьосан той,
демонски към пропастта във танца свой,
води ангелът пленителен, ... и разколебан
- сал за миг… умира в красотата ням.

 

В прелюдия на вечната борба,
ангелът намигва на смъртта,
и с последния акорд, а той е на смъртта -
демонът замира покорен от любовта!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана, Радослав, Дани Сулакова, Стойне, сърдечно ви благодаря!Поздрав за всички ви!
  • Невероятно, но получих усещане, че това танго със смъртта е преживяно не само като поетична инвенция, но и реално, макар и сякаш в паралелна
    реалност. Мрачно и красиво същевременно. Обичам такива уникални творби.
    Чрез тях се съприкосновявам с Истината, а както казва Блез Паскал:

    "Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"

    Поздравление, Ренета, за високостойностната творба!
  • Страхотно произведение!
  • http://youtu.be/tcreQPUgt4k
    Поздравления!
  • "В прелюдия, на вечната борба,
    ангелът намигна на смъртта,
    и с последния акорд , а той е на смъртта -
    демонът замира покорен от любовта!"Вечната борба между доброто и
    злото. Съвсем очакван край- любовта побеждава.
    Поздрав за темата и за произведението, а за автора - спокойна вечер!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....