29.03.2015 г., 19:17  

Размисъл над бездната

1.4K 1 29

 

Над бездната -  око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната  дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново - много дълбоки, философски мисли..., а който не е срещал Любовта - я търси цял живот..., нима търси гибелта...!!!
    "Пази се от любов -
    невидимият глас ми казва...
    Цветето на гибелта
    пониква с нея..."
  • "полетът на птица с времето окаменял" - това е много интересен образ... Не е страшно да дойде красивото, дори и да ни избяга после. Омагьосващо преживяване са стиховете ти, Мисана!
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Зарадвах се, че хареса скромния ми текст. Извини ми за голямото закъснение, с което изказвам благодарността си, но едвам сега видях, че си коментирала творбата ми.
  • "Съзерцанието ражда вечност
    от клетките на дългото мълчание..."
    Харесва ми!Поздравления!
  • Благодаря, Ани! Толкова си мила. Трогна ме с хубавия си коментар.

    Нека те поздравя с нещо по този случай и да ти пожелая приятна вечер:

    https://www.youtube.com/watch?v=muDZD3wgoHI

    Стефане, погрешно си ме разбрал. Никога не съм те изпращал в обятията на смъртта. Пазил ме бог! Не съм черен маг. Просто допълних мисълта на Нитцше, без да правя връзка с теб. Извинявам се, ако съм се изразил неудачно и съм оставил вратичка за превратно разбиране на думите ми.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...