Птицата на циганското щастие
Тя внезапно долита, над катуна кръжи
и луната в крилата ù къпе косите си.
Песента ù те кани да спреш да тъжиш
и да чуеш как в тъмното тропат щурците.
Как разпуква през юни листенцата мак,
а през юли от жито е златно полето,
как прискърцва каруцата в ранния злак
и е чисто от обич и радост сърцето.
За свободни души и открити очи
няма пътища скрити или тесни простори.
Да си беден е трудно, ала ти не гълчи,
щом душата ти светла със Господ говори.
И понеже от глина той всички е месил,
ала теб те е пекъл на най-буйния огън,
пей за всички, танцувай, за всички се смей.
Птица щастие теб те закриля отгоре.
© Слави Тодоров Всички права запазени
