Птицата на циганското щастие
Тя внезапно долита, над катуна кръжи
и луната в крилата ù къпе косите си.
Песента ù те кани да спреш да тъжиш
и да чуеш как в тъмното тропат щурците.
Как разпуква през юни листенцата мак,
а през юли от жито е златно полето,
как прискърцва каруцата в ранния злак
и е чисто от обич и радост сърцето.
За свободни души и открити очи
няма пътища скрити или тесни простори.
Да си беден е трудно, ала ти не гълчи,
щом душата ти светла със Господ говори.
И понеже от глина той всички е месил,
ала теб те е пекъл на най-буйния огън,
пей за всички, танцувай, за всички се смей.
Птица щастие теб те закриля отгоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слави Тодоров Всички права запазени
