Сърцето музей
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител.
Прах не забърсвам – бих ослепяла от блясък.
С гледци си прогарям датиран отпечатък.
Кухи стени вертикала си чупят в постеля.
Застиват каданси – от черупка ги беля.
Матрица откъртва родилния крясък.
Сянка - криле удушават го в плясък.
Ценен трофей - на място централно
Любовта в мълчание сакрално.
Гася Светлото. То не умира.
Торя с пепел. То се клонира.
Хлопва врата. То се провира.
Посичам на кръст. То ме събира!
***
В
Ъ
Р
В
я
към Себе си - Гърбом
С
К
И
Н
И
Я
Т
а
Виждам я - Първом!
Р.П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
