9.07.2015 г., 1:08  

В Пещерата на сенките (по Платон)

1.3K 5 22

 

 

 

Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни.
А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла.
Ушите на света сега подслушват
една страхотна и мистична тишина.
И истинският говор е беззвучие.
Пространството - единствена стена.
А ти - самотна сива клетка
от Мозъка-Творец неповторим,
по Платон декодираш силуета си,
като живот (от Пещерата му), за да си мним.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега остава да кажеш, че си ми дъщеря от предучилищната ми възраст, или може би незаконен син, който е станал трансджендър. Ще е много интригуващо, дъще /сине/. И не те съветвам да вярваш лековерно на Сладури. "Предупреден - половин спасен!" /народна мъдрост/.
  • Това е шега в Лични и не е нарушение на правилата на сайта. А това, че ти си човек без всякакъв морал, който може да изнася информация от Лични или от кореспонденция на имейл, следва да говори много за теб и то красноречиво.
  • Благодаря ти за подкрепата, Латинка и за хубавото пожелание!
    Хубава съботна вечер и неделен ден!

    Мерси за това, че оцени текста ми, Пепи!

    Благодаря, че оцени, Исмаиле!
  • Благодаря ти, Цвети! Не знаеш колко ме трогна с тези хубави думи.
    Желая ти приятна вечер и весели празници!
  • Великолепен стих, Младен! Когато чета поезия я усещам с душата си. Енергийно! А твоята е разтърсваща. Диалогът между теб и Илко Илиев ми прозвуча повече като лекция по философия. Той по скоро ме приземи. Но стихът е мъдър и философски без да е досаден. Изключителен. Поздравления! След него тишината обгръща за кратко и човек притихва.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...