9.07.2015 г., 1:08  

В Пещерата на сенките (по Платон)

1.3K 5 22

 

 

 

Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни.
А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла.
Ушите на света сега подслушват
една страхотна и мистична тишина.
И истинският говор е беззвучие.
Пространството - единствена стена.
А ти - самотна сива клетка
от Мозъка-Творец неповторим,
по Платон декодираш силуета си,
като живот (от Пещерата му), за да си мним.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега остава да кажеш, че си ми дъщеря от предучилищната ми възраст, или може би незаконен син, който е станал трансджендър. Ще е много интригуващо, дъще /сине/. И не те съветвам да вярваш лековерно на Сладури. "Предупреден - половин спасен!" /народна мъдрост/.
  • Това е шега в Лични и не е нарушение на правилата на сайта. А това, че ти си човек без всякакъв морал, който може да изнася информация от Лични или от кореспонденция на имейл, следва да говори много за теб и то красноречиво.
  • Благодаря ти за подкрепата, Латинка и за хубавото пожелание!
    Хубава съботна вечер и неделен ден!

    Мерси за това, че оцени текста ми, Пепи!

    Благодаря, че оцени, Исмаиле!
  • Благодаря ти, Цвети! Не знаеш колко ме трогна с тези хубави думи.
    Желая ти приятна вечер и весели празници!
  • Великолепен стих, Младен! Когато чета поезия я усещам с душата си. Енергийно! А твоята е разтърсваща. Диалогът между теб и Илко Илиев ми прозвуча повече като лекция по философия. Той по скоро ме приземи. Но стихът е мъдър и философски без да е досаден. Изключителен. Поздравления! След него тишината обгръща за кратко и човек притихва.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...