13.01.2007 г., 13:17

Белезите на страха

877 0 8
Белезите на страха

Защо децата ни порастват бързо?
Защо като възрастни живеят днес?
Опитвайки се да ги научим,
Но само ги изпълваме със стрес.

Защо насилието сред младите господства?
Защо те нямат съвест за добро и зло?
Дали е вече модата такава,
Или всички сме изтъкани от това сукно?

Защо да удариш някого е лесно?
Да се биеш, а не да споделиш?
Проблемите ги имат всички,
Но трябва с чест да ги решиш.

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Защо дрехите ни правят нещо?
Защо да си полугола е добре?
Нима децата ни са слепи,
От грима по тяхното лице?

Защо не можеш да не разделяш
Хората на 'тъпи' и 'готини'?
Макар и независещо от техните
Характери необработени.

Защо са всички разделени по рождение,
Ние ли ги създадохме такива?
Нашият свят ли ги научи,
Да не осъзнават празнотата сива?

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Днешните деца са наши копия,
Имитират ни, и стават зли.
Ние всички ги направихме
Оставихме ги да растат сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпросът, който издигаш е централен проблем на преживяването на съвременните хора.
    Поздрав!
  • благодаря на всички за думите ви!
  • Честит Рожден Ден, Кристо! Здраве, любов и късмет! Темата е сложна, многопосочна, но много ми хареса личната позиция, която излагаш! Ех, сложно е самите ние да се променим, но само тогава ще сме сигурни, че и те са се променили...
  • Страхотно...Разглежда един доста наболял проблем и ясно показва гледната ти точка по него..Много е добро!И заглавието-много подходящо!
  • Честит Рожден Ден!!!

    Стхът ти е много хубав! Много правилни въпроси!
    Поздрави

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...