13.01.2007 г., 13:17

Белезите на страха

945 0 8
Белезите на страха

Защо децата ни порастват бързо?
Защо като възрастни живеят днес?
Опитвайки се да ги научим,
Но само ги изпълваме със стрес.

Защо насилието сред младите господства?
Защо те нямат съвест за добро и зло?
Дали е вече модата такава,
Или всички сме изтъкани от това сукно?

Защо да удариш някого е лесно?
Да се биеш, а не да споделиш?
Проблемите ги имат всички,
Но трябва с чест да ги решиш.

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Защо дрехите ни правят нещо?
Защо да си полугола е добре?
Нима децата ни са слепи,
От грима по тяхното лице?

Защо не можеш да не разделяш
Хората на 'тъпи' и 'готини'?
Макар и независещо от техните
Характери необработени.

Защо са всички разделени по рождение,
Ние ли ги създадохме такива?
Нашият свят ли ги научи,
Да не осъзнават празнотата сива?

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Днешните деца са наши копия,
Имитират ни, и стават зли.
Ние всички ги направихме
Оставихме ги да растат сами.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпросът, който издигаш е централен проблем на преживяването на съвременните хора.
    Поздрав!
  • благодаря на всички за думите ви!
  • Честит Рожден Ден, Кристо! Здраве, любов и късмет! Темата е сложна, многопосочна, но много ми хареса личната позиция, която излагаш! Ех, сложно е самите ние да се променим, но само тогава ще сме сигурни, че и те са се променили...
  • Страхотно...Разглежда един доста наболял проблем и ясно показва гледната ти точка по него..Много е добро!И заглавието-много подходящо!
  • Честит Рожден Ден!!!

    Стхът ти е много хубав! Много правилни въпроси!
    Поздрави

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...