13.01.2007 г., 20:58

Прости ми

1.4K 0 6
Безбрежно синьо е, когато плача
Без сълзи... а очите ми море.
Неловко тихо е, когато страдам
и в мен надига се най-страшния копнеж.
Да тръгна.
Да тръгна лека и окриляна, в очакване...
Към моя свят, към мойте върхове
Там, дето дишам с откровение
и няма кой, този въздух да спре.
Прости ми.
Прости ми, че съм с теб, а бях сама!
Не викай болката, дори гнева.
Реших да тръгна... и ще продължа.

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 7 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...