13.01.2007 г., 20:58

Прости ми

5.0 (3)
1.5K 0 6
Безбрежно синьо е, когато плача
Без сълзи... а очите ми море.
Неловко тихо е, когато страдам
и в мен надига се най-страшния копнеж.
Да тръгна.
Да тръгна лека и окриляна, в очакване...
Към моя свят, към мойте върхове
Там, дето дишам с откровение
и няма кой, този въздух да спре.
Прости ми.
Прости ми, че съм с теб, а бях сама!
Не викай болката, дори гнева.
Реших да тръгна... и ще продължа.

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 22 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...