13.01.2007 г., 20:58

Прости ми

1.3K 0 6
Безбрежно синьо е, когато плача
Без сълзи... а очите ми море.
Неловко тихо е, когато страдам
и в мен надига се най-страшния копнеж.
Да тръгна.
Да тръгна лека и окриляна, в очакване...
Към моя свят, към мойте върхове
Там, дето дишам с откровение
и няма кой, този въздух да спре.
Прости ми.
Прости ми, че съм с теб, а бях сама!
Не викай болката, дори гнева.
Реших да тръгна... и ще продължа.

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...