13.01.2007 г., 20:58

Прости ми

1.3K 0 6
Безбрежно синьо е, когато плача
Без сълзи... а очите ми море.
Неловко тихо е, когато страдам
и в мен надига се най-страшния копнеж.
Да тръгна.
Да тръгна лека и окриляна, в очакване...
Към моя свят, към мойте върхове
Там, дето дишам с откровение
и няма кой, този въздух да спре.
Прости ми.
Прости ми, че съм с теб, а бях сама!
Не викай болката, дори гнева.
Реших да тръгна... и ще продължа.

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...