Припомни ми смеха на една чучулига
Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна
точно в края на Август, към дълга посока.
Коленичи небето, а ти не помръдна
и остави очите си нейде в дълбокото.
Аз съм сляпа и стъпих накриво над огъня.
В огън трудно се дави, аз още не помня
как си тръгнаха птиците, как им говореше,
как домът им е тясна сега преизподня.
А морето е в нас, но вълните не стигат
оня пристан уречен да бъде за двама.
Припомни ми смехът на една чучулига.
Всичко друго сама ща си спомня тогава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
