ЧАР (Чавдар Кунчев)
21.01.2007 г., 0:47

до дъно

1.2K 0 18
до дъно



любов без символи
любов директна
ти спираш времето
правиш ни магнитни
стъпалата на душата ти
изкачвам
спирам ти дъха
погалвам ти сърцето
достигам ти живота
и го имам
любовта отронва
нежните сълзи
в пpехласнати
очакващи ръце
и се събират
моите и твоите
като възторжени лъчи
като роса
безоблачна и свята
с която после миеме очи
и пиеме
изпиваме
самите себе си
до дъно



21.01.07

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.1K 5.0