Арената на живота.

Поезия

1K 0 8

Животът е вековна каменна, сива арена,

напоена с тонове невинно пролята кръв.

Пропукани, покрити с мъх стените й стенат

и легенди страшни безмълвно шептят.

Отекват предсмъртни викове на гладоатори.

Човекът е убивал, за да не бъде убит.

Още звънтят доспехите тежки, метални,

в които бедните са загивали... като светци.

Стъпалата на трибуните, полусъборени,

помнят и пазят мириса на пот и парфюм.

Вятърът разнася по света тъжните спомени,

а снегът ги покрива, спокойни да спят.

Арената е с други гладиатори в наши дни

и от трибуните пак лъха на пот и парфюм.

Човекът убива не само за да не бъде убит.

Парите и властта ограбават неговият ум!

... И все още хиляди Хора умират...

....като светци....

26 януари 2007 година.

Холандия.

Коментари

kasius (Бостан Бостанджиев)

Абе, може да се спори и относно това, как гладиаторите са "ритали камбаната" - определено, не, като светци. Представяте ли си картината? Умиращ гладиатор си чете молитвата и казва на убиващия го такъв: "Господи! Прости му! Той не знае, какво върши!"
Защо ли си мисля, че по-скоро в главите на тия юнаци, а често сигурно на устата им е била някоя сочна дума, споменаваща "мамата" и "их, как ма прецака изрода"!
Ангар (Ангел Чортов)

Хубаво е стихотворението ти; поразява с мащабността на мисленето; но може да се поспори по извода: че човекът убива, за да не бъде убит. Де да беше така! Той често е убивал, защото просто е убиец!
Прочетох го от препратката от колажа ти.Колажът е много хубав, фантастично просто!
ПоправИ само думичката "гладоатори" в началото на втория куплет.
Белоснежка (Гергана Шутева)

!!!
Много силно! Така е - Животът е арена, на която всички хора са бойци; силен е онзи, който поваля, но по-силен е този, който се изправя!
Искрени поздрави!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Така е Пепа, така е...
!!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!
Така е за съжаление,но стиха ти е много хубав!