Арената на живота.
Животът е вековна каменна, сива арена,
напоена с тонове невинно пролята кръв.
Пропукани, покрити с мъх стените й стенат
и легенди страшни безмълвно шептят.
Отекват предсмъртни викове на гладоатори.
Човекът е убивал, за да не бъде убит.
Още звънтят доспехите тежки, метални,
в които бедните са загивали... като светци.
Стъпалата на трибуните, полусъборени,
помнят и пазят мириса на пот и парфюм.
Вятърът разнася по света тъжните спомени,
а снегът ги покрива, спокойни да спят.
Арената е с други гладиатори в наши дни
и от трибуните пак лъха на пот и парфюм.
Човекът убива не само за да не бъде убит.
Парите и властта ограбават неговият ум!
... И все още хиляди Хора умират...
....като светци....
26 януари 2007 година.
Холандия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
