6.02.2007 г., 9:25

Приказка за малкия елф

2.6K 0 2

Малък елф, положил дървесната корона
армията му от лениви сухи клони.
Слънцето превърна във слуга,
а самотата в огледална суета.
Малък елф в илюзия за царство,
забравил Господ Бог и неговото паство.
Любовта за сърцето му тъй чужда,
от никой и от нищо няма нужда.
Звездите- светлини за неговата сцена,
Егоизмът- монолог, минаващ през корема.
Светулките са благородници придворни,
а богомолките предвестници отровни,
работни мравки-лакеи цял отряд,
листата - златото на царския палат.
Малък елф, безгрижен и щастлив,
макар самотен,прям и мързелив,
не мина време  и неканен гост,
без капка заговор и доза злост,
вмъкна се във малкия му свят, 
подаде скромен дар- цвете със небесен цвят.
Възмутен елфът подаръкът му не прие,
изгони госта без истината да прозре.
Колко нужен му е там приятел верен,
В дните светли,в мрака черен.
Живя така малък елф в царските покои
Всеки ден я празник, я пир ще си устрои.
Ала зима тежка в царството дойде
и без пощада палатът му превзе,
покри слугите, златото  ограби
И царят обезвластен сам остави.
Малък елф, без царство без корона,
свит в студа горчиви сълзи рони.
Изведнъж неканен гост подаде му ръка,
усмихна се и каза "трябвам ти сега".
Разбра тогава Малкият елф, с усмивка на уста,
че не царство, а приятелство е нужно на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ами Тола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами благодаря, радвам се, че ви е станало интересно а дали е рядко за този сайт не мога да отсъдя има невероятни творби тук, на които не бих си оставила дори коментара за да не ги загрози
  • Интересно е! Нещо рядко за този сайт.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...