6.02.2007 г., 16:09

То е мое

949 0 15



Семенце постави вятъра в дланта ми -

малко, черно, лъскаво зрънце.

Донесе го ненадейно, не зная откъде -

може би е прелетяло дори море…

 

Стоплих го с усмивка и думи нежни,

посях го в плодородна почва от мечти.

Поливам го със сълзите си копнежни.

Дали скоро то ще поникне и разцъфти?

 

Какво ли от него ще порасне -

красиво цвете или бодилче, може би…

И така да е, радва ме - то е мое!

Вятърът ми го дари.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Христо!
  • Много дълбоко философски и хубави стихове! Аз мисля, че зрънцето е като надеждата! И макар да е ясно само, че не се знае крайния резултат, надеждата остава! И най-важното е , че тази надежда зависи от нас самите - нали е в наши ръце! Поздравления !
  • Благодаря на всички!
  • Поздрав!
    Браво,Ласка!
  • Много хубав стих, топлина сетих ...
    Напомни ми за "Палечка"
    ( ама и аз с тези приказки )

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...