Семенце постави вятъра в дланта ми -
малко, черно, лъскаво зрънце.
Донесе го ненадейно, не зная откъде -
може би е прелетяло дори море…
Стоплих го с усмивка и думи нежни,
посях го в плодородна почва от мечти.
Поливам го със сълзите си копнежни.
Дали скоро то ще поникне и разцъфти?
Какво ли от него ще порасне -
красиво цвете или бодилче, може би…
И така да е, радва ме - то е мое!
Вятърът ми го дари.
© Ласка Александрова Всички права запазени
)
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
