6.02.2007 г., 16:09

То е мое

950 0 15



Семенце постави вятъра в дланта ми -

малко, черно, лъскаво зрънце.

Донесе го ненадейно, не зная откъде -

може би е прелетяло дори море…

 

Стоплих го с усмивка и думи нежни,

посях го в плодородна почва от мечти.

Поливам го със сълзите си копнежни.

Дали скоро то ще поникне и разцъфти?

 

Какво ли от него ще порасне -

красиво цвете или бодилче, може би…

И така да е, радва ме - то е мое!

Вятърът ми го дари.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Христо!
  • Много дълбоко философски и хубави стихове! Аз мисля, че зрънцето е като надеждата! И макар да е ясно само, че не се знае крайния резултат, надеждата остава! И най-важното е , че тази надежда зависи от нас самите - нали е в наши ръце! Поздравления !
  • Благодаря на всички!
  • Поздрав!
    Браво,Ласка!
  • Много хубав стих, топлина сетих ...
    Напомни ми за "Палечка"
    ( ама и аз с тези приказки )

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....