7.02.2007 г., 20:32

Кокичета

1.8K 1 6
Под бялата зимна завеса,
кокичета свели глави,
кокичета - бели момичета,
за мене сте тука, нали...

Снегът продължава да сипе,
снегът ви затрупа почти,
момичета - бели кокичета,
изправете високо глави.

Уморени от битки и сънища,
в красотата на свят непознат,
кокичета - бели момичета
умират  - завити от сняг.

И утре в белотата снежна,
под замръзналата бяла пелена,
ще намерите замръзнали кокичета,
като чувства в студена синева...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...