Ценен багаж @
Четиридесет... годишна си тревичка
и вече малко, казват, прегоряла,
но свежест още носиш... Някъде е скрита
и който гладен, жаден е, го утолява.
На моравата просторна си израсла
и вятърът е свирил във косите ти.
Дъждът студен те е обливал, бури носил,
но още лудост има във къдрите ти.
Косачи чакаш... някой каза, че ще минат
и с майсторлък ще гледат да те окосят,
на мегдана твойта купа ще разпръснат,
а наоколо момци хорото си ще наредят.
Един от тях, ти знаеш, ще си те хареса
и в свойта плевня ще те заведе,
над яслите сено - така надвесена -
ще те прихване и ще те... подпре.
И жалко ще е да си в плевня, па макар с младеж,
на теб приляга сауната на някой богаташ.
Та затуй дорде е време още – беж!
Четиридесет години ценен са багаж!
© Петя Кръстева Всички права запазени
Хубав стих!
