24.03.2007 г., 13:59

Спомен за Ванга

1K 0 6

Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...


Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
със своите послания, от Космоса дошли.
А нейната феноменалност и величие
таяха много разум и желание за добрини.


Огромната и мъдрост в трудния и земен път,
с посланията си - пътеводители в живота ни -
на много хора даваше надеждица една,
а благоловията си като име - на децата ни.

 

И нека помним думите на нашата светица,
че силата на Бог не е в телесното ни изцеление
като от силната молитва на слепеца стар,
а на всички нас в духовното проглеждане.

 

И нека, за нея сетили се в паметния ден,
една свещица в черква да запалим
и там, в мълчалив поклон, главата да склоним,
а Ванга от горе ще я види и ще ни познае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
    със своите послания, от Космоса дошли."

    Много хубав стих, Петя!!! Поздрави!!!
  • Звучи неестествено космично!Като усмивка от горе където се разхождат само светци...
  • Поздрави, Петя.
  • Всяка година ходя там.
    Това място винаги ме изпълва с надежда, че все още има добро!
    Благодаря ти, че ми напомни е сега за нея!
    Искрен поздрав от мен, приятелко!!!
  • Настръхнах,Романтична...толкова е истинско и вярно...
    Браво и поклон пред думите ти !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...