Спомен за Ванга
Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...
Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
със своите послания, от Космоса дошли.
А нейната феноменалност и величие
таяха много разум и желание за добрини.
Огромната и мъдрост в трудния и земен път,
с посланията си - пътеводители в живота ни -
на много хора даваше надеждица една,
а благоловията си като име - на децата ни.
И нека помним думите на нашата светица,
че силата на Бог не е в телесното ни изцеление
като от силната молитва на слепеца стар,
а на всички нас в духовното проглеждане.
И нека, за нея сетили се в паметния ден,
една свещица в черква да запалим
и там, в мълчалив поклон, главата да склоним,
а Ванга от горе ще я види и ще ни познае...
© Петя Кръстева Всички права запазени
