Избор

Поезия

994 0 4

на Даката

Избрал съм: Да се боря с тъмнината
в очите, мислите, кръвта, сърцата...
Избрал съм: Да не си предам Душата,
докато чувствата повяхват с възрастта.

Избрал съм да обичам силно. Не почти.
Да бъда точно туй, което съм.
Избрал съм: Моите несбъднати мечти
да греят и на яве, и на сън.

Избрах... Но все по-трудно, Братко,
успявам злобата да озаптя.
Да се почувствам сигурен -
макар за кратко -
в усмивките, цветятa, Обичта...

***

Не съм избирал моя Град, Морето.
Не съм избирал Майка. Ни Баща.
Избрал съм Хората, с които
без страх да срещна Мъдростта...

13.02.2001

Коментари

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Стисни очи напук на всички правила
и изкрещи... Не се продават!!!
Животът. Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
Лапи долу! Не се дават!!!
Anita765 (Ани Монева)

Очите ми говореха със блясък
до вчера, когато някой го уби.
Хей тъй, подхвърлиха им пясък
и никой не помисли, че боли.

Сега от мен се иска да прогледна.
Но мога ли сред тая шир от суета
със погледа си аз да не засегна
или да разпозная ранената душа?

Ръцете ми говореха със нежност
до вчера, когато някой я уби.
Запратиха ги в сивата безбрежност,
а исках да оставя с тях следи.

Сега от мен се иска да погаля.
Но мога ли сред тая шир от суета,
да спра ръцете си, да не ударя
или да не поискам да мъстя?

Сърцето ми говореше със шепот
до вчера, когато някой закрещя.
Хей тъй, посегнаха на моя трепет,
защото искаха и мойта тишина.

Сега от мен се иска да обичам.
Но мога ли сред тая шир от суета
да върна трепета на малкото момиче,
без да поискам и аз да закрещя?

Това не стигна. Поискаха душата.
Започнаха да ровят в моя храм.
Не им харесвало каква ми е съдбата.
А, не! Извиках! Душата няма да си дам!

Поздрав за позицията!
EMYLI (Емилия Ангелова)

Това не е избор,а живота такъв какъвто е и всеки,който го е разбрал е винаги с една стъпка пред другия.
evropa (Нели)

и изборът ти е добър.