28.03.2007 г., 19:06

Избор

922 0 4

         на Даката  
           

 Избрал съм: Да се боря с тъмнината
 в очите, мислите, кръвта, сърцата...
 Избрал съм: Да не си предам Душата,
 докато чувствата повяхват с възрастта.


 Избрал съм да обичам силно. Не почти.
 Да бъда точно туй, което съм.
 Избрал съм: Моите несбъднати мечти
 да греят и на яве, и на сън.


 Избрах... Но все по-трудно, Братко,
 успявам злобата да озаптя.
 Да се почувствам сигурен -
     макар за кратко -
  в усмивките, цветятa, Обичта...

             ***

 Не съм избирал моя Град, Морето.
 Не съм избирал Майка. Ни Баща.
 Избрал съм Хората, с които
 без страх да срещна Мъдростта...
                        
                         
  13.02.2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стисни очи напук на всички правила
    и изкрещи... Не се продават!!!
    Животът. Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
    Лапи долу! Не се дават!!!
  • Очите ми говореха със блясък
    до вчера, когато някой го уби.
    Хей тъй, подхвърлиха им пясък
    и никой не помисли, че боли.

    Сега от мен се иска да прогледна.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    със погледа си аз да не засегна
    или да разпозная ранената душа?

    Ръцете ми говореха със нежност
    до вчера, когато някой я уби.
    Запратиха ги в сивата безбрежност,
    а исках да оставя с тях следи.

    Сега от мен се иска да погаля.
    Но мога ли сред тая шир от суета,
    да спра ръцете си, да не ударя
    или да не поискам да мъстя?

    Сърцето ми говореше със шепот
    до вчера, когато някой закрещя.
    Хей тъй, посегнаха на моя трепет,
    защото искаха и мойта тишина.

    Сега от мен се иска да обичам.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    да върна трепета на малкото момиче,
    без да поискам и аз да закрещя?

    Това не стигна. Поискаха душата.
    Започнаха да ровят в моя храм.
    Не им харесвало каква ми е съдбата.
    А, не! Извиках! Душата няма да си дам!

    Поздрав за позицията!



  • Това не е избор,а живота такъв какъвто е и всеки,който го е разбрал е винаги с една стъпка пред другия.
  • и изборът ти е добър.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....