29.03.2007 г., 13:33

... ата...

1.3K 0 3

 

 ... ата...

В Бургас се завръщам.
 От лодката слизам.
 Отпивам раним Тишин-ата.

 От лодката слизам -
 прегърнал надежда.
 Очаквам със трепет Зор-ата...

 Към Тройката бавно
 вървя... Неспособен
 да обясня докрай Нещ-ата...
 
 И искам, не мога
 да върна скъп спомен,
 внезапно разбил се в Тъм-ата...

 Блестящи витрини -
 корави сърца...
 Усещам и болка... Вин-ата...

 В Бургас все се връщам.
 Опитвам отново...
 Живея Между... И в Сълз-ата...
 
 а Гларусът - брат ми,
 брат на моряка
 оглася със вик Самот-ата...:

"В Бургас все се връщаам... ата... ... ата..."

14.02.2001  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“)...
  • Човече, трябва да работя Страхотно, Симо, макар и тъжно!...
  • Много ми хареса ! И аз понеже, по подобен начин имам стих "...има". Оригинално е!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...