Под душа
Под дУша
Простичко пиша - както живея.
Бавно, почти неусетно сивея.
Събуждам се сутрин с болки в краката.
Ръцете не слушат. Главата - замятa...
Под душа влизам
с вода да измия
мислите мрачни.
Бушува стихия
в кръвта, във Душата,
в очите прозрачни...
Къде ли да скрия
таз пуста Сприя?
Чувствам се гол -
като нож без кания...
(Нали съм под душа?!?)
Защо пак е суша
навред покрай мен?
Нима не остана
прилив, роден
света да препълни със Обич?
Нима си остана
единствено в мен,
Мечтата за поглед без корист?
Не искам да вярвам... Ще трябва, обаче...
Добре, че поне не се вижда как... плача.
(Нали съм под душа?!?)
Докога с таз суша...?
17.02.2001
© Симеон Дончев Всички права запазени
