30.03.2007 г., 10:53

Под душа

1.2K 0 4


Под дУша

Простичко пиша - както живея.
Бавно, почти неусетно сивея.

Събуждам се сутрин с болки в краката.
Ръцете не слушат. Главата - замятa...
 
Под душа влизам
с вода да измия
мислите мрачни.
Бушува стихия
в кръвта, във Душата,
в очите прозрачни...

Къде ли да скрия
таз пуста Сприя?
Чувствам се гол -
като нож без кания...
(Нали съм под душа?!?)

Защо пак е суша
навред покрай мен?

Нима не остана
прилив, роден
света да препълни със Обич?
Нима си остана
единствено в мен,
Мечтата за поглед без корист?

Не искам да вярвам... Ще трябва, обаче...
Добре, че поне не се вижда как... плача.
(Нали съм под душа?!?)

Докога с таз суша...? 
 
17.02.2001

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...