23.03.2005 г., 14:46

Съдба на вещица

3.2K 0 8
СЪДБА НА ВЕЩИЦА

Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях.

Правехме целебните отвари
от билки и цветя омайни,
почитахме дори най - малки твари,
тъй както и свещените си тайни.

Помагахме на всеки болен,
зло никому не бихме пожелали
и за да бъде всеки най - доволен
всичко скъпо ние бихме дали.

Осъдихте живота ни спокоен,
осъдихте природата във нас,
водехте живот тъй двоен,
искахте да бъдем като вас.

Проклехте ни с изгнание и болка,
да се крием вечно от света
и да чезнем в тъмна доба,
и да мълчим за тайнствената си съдба.

Отдавна палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове...
Отдавна бе, сега това е грях.


_____________________________________________________________________________
По повод една дискусия, кои са били вещиците и истина ли са слуховете за тях
*ВЕЩИЦА / ВЕЩЕР - идва от думата "вещ = знаещ". Просто познаващи добре природата и свойствата й....

© Яна Ангелова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 24 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Ammanas, благодаря ти, мисля, че ти би разбрал така, както аз бих искала
  • Страхотно е ...може би си го преживяла наистина ...
  • Много е хубаво гласуван с две ръце
  • Знам че вече писах тук, но и сега когато прочета отново този стих потръпвам. Още веднъж искрени поздрави за произведението!!!
  • Страхотно е! Много точно си описала ситуацията ни. Искрено те поздравявам за този великолепен стих. Изключително истински. Подкрепям те с две ръце!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...