23.03.2005 г., 14:46

Съдба на вещица

3.1K 0 8
СЪДБА НА ВЕЩИЦА

Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях.

Правехме целебните отвари
от билки и цветя омайни,
почитахме дори най - малки твари,
тъй както и свещените си тайни.

Помагахме на всеки болен,
зло никому не бихме пожелали
и за да бъде всеки най - доволен
всичко скъпо ние бихме дали.

Осъдихте живота ни спокоен,
осъдихте природата във нас,
водехте живот тъй двоен,
искахте да бъдем като вас.

Проклехте ни с изгнание и болка,
да се крием вечно от света
и да чезнем в тъмна доба,
и да мълчим за тайнствената си съдба.

Отдавна палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове...
Отдавна бе, сега това е грях.


_____________________________________________________________________________
По повод една дискусия, кои са били вещиците и истина ли са слуховете за тях
*ВЕЩИЦА / ВЕЩЕР - идва от думата "вещ = знаещ". Просто познаващи добре природата и свойствата й....

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ammanas, благодаря ти, мисля, че ти би разбрал така, както аз бих искала
  • Страхотно е ...може би си го преживяла наистина ...
  • Много е хубаво гласуван с две ръце
  • Знам че вече писах тук, но и сега когато прочета отново този стих потръпвам. Още веднъж искрени поздрави за произведението!!!
  • Страхотно е! Много точно си описала ситуацията ни. Искрено те поздравявам за този великолепен стих. Изключително истински. Подкрепям те с две ръце!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...