Ден В Живота
824
0
2
Ден в живота
Изминалата нощ ми подсказа как да те нарека,
Твоите мисли се прокрадваха в моята глава.
Въпреки цялото време, аз самия не мога да отрека,
Твоето незаменимо присъствие в моята скромна душа.
Изминалата нощ ми представи цялата ти лична драма:
Да искаш да си влюбена, да търсиш своя лиричен кът -
Цял живот да обичаш някого, но към теб самата обич да няма,
Вече си свикнала сама да вървиш по своя земен път.
"Аз опитах да се отрека от всичко
Но само се изпълних с вина
За нищо
Аз само се събуждах през нощта
Разбирах, че пак
Те обичам"
С теб сме толкова далече, нали?
Времето и мястото са вече различни,
Всичко вече неусетно върви -
Все някога пак ще те обичам...
С теб забравихме цялата ни игра,
Как се борихме с всеки нов ход,
Но без теб, не мога да издържа
Нито един ден в моя живот.
Изминалият ден в живота ме прекърши със своята злоба
И хем те разбирам, хем си оставаш ти загадка за мен.
Колкото и надежди да имах, това отвътре е просто природа.
Да, знам, че ще те видя отново в живота, в някой случаен ден.
Изминалия ден ме преобрази, след поредната ни битка за власт.
Ти се бореше, не със сила, не с плам, а с желание за покой.
Не си загубила, но не спечели, защото нямаше нужната страст
И жребия за поредния мирен договор, ще да бъде мой
"Аз пак се опитвах, да те изгубя,
Да спра всичко,
Да не обичам.
Аз пак се събуждах този ден,
Отказал се за теб
Да бъда различен"
С теб сме толкова далече, нали?
Времето и мястото са вече различни,
Всичко вече неусетно върви
Все някога пак ще те обичам...
С теб забравихме цялата ни игра,
Как се борихме с всеки нов ход
Но без теб, не мога да издържа
Нито един ден в моя живот.
След хиляди дни на болка и студ,
Ти пак имаш своя прекрасен ден
На хиляди мили, далече от тук
Ти си намерила друга форма на "Мен"
След всички успехи, злини и печал
Скъпа, липсваш ми през цялото време
Ако за ден само бях те познал,
Щеше да познаеш и друга форма на "Мене"
Изминалата нощ ми подсказа как да те нарека,
Твоите мисли се прокрадваха в моята глава.
Въпреки цялото време, аз самия не мога да отрека,
Твоето незаменимо присъствие в моята скромна душа.
Изминалата нощ ми представи цялата ти лична драма:
Да искаш да си влюбена, да търсиш своя лиричен кът -
Цял живот да обичаш някого, но към теб самата обич да няма,
Вече си свикнала сама да вървиш по своя земен път.
"Аз опитах да се отрека от всичко
Но само се изпълних с вина
За нищо
Аз само се събуждах през нощта
Разбирах, че пак
Те обичам"
С теб сме толкова далече, нали?
Времето и мястото са вече различни,
Всичко вече неусетно върви -
Все някога пак ще те обичам...
С теб забравихме цялата ни игра,
Как се борихме с всеки нов ход,
Но без теб, не мога да издържа
Нито един ден в моя живот.
Изминалият ден в живота ме прекърши със своята злоба
И хем те разбирам, хем си оставаш ти загадка за мен.
Колкото и надежди да имах, това отвътре е просто природа.
Да, знам, че ще те видя отново в живота, в някой случаен ден.
Изминалия ден ме преобрази, след поредната ни битка за власт.
Ти се бореше, не със сила, не с плам, а с желание за покой.
Не си загубила, но не спечели, защото нямаше нужната страст
И жребия за поредния мирен договор, ще да бъде мой
"Аз пак се опитвах, да те изгубя,
Да спра всичко,
Да не обичам.
Аз пак се събуждах този ден,
Отказал се за теб
Да бъда различен"
С теб сме толкова далече, нали?
Времето и мястото са вече различни,
Всичко вече неусетно върви
Все някога пак ще те обичам...
С теб забравихме цялата ни игра,
Как се борихме с всеки нов ход
Но без теб, не мога да издържа
Нито един ден в моя живот.
След хиляди дни на болка и студ,
Ти пак имаш своя прекрасен ден
На хиляди мили, далече от тук
Ти си намерила друга форма на "Мен"
След всички успехи, злини и печал
Скъпа, липсваш ми през цялото време
Ако за ден само бях те познал,
Щеше да познаеш и друга форма на "Мене"
© Христо Андонов Всички права запазени
