17.04.2007 г., 11:41

Как

1.1K 0 4

 Как

 Като рана е жива - Сърцето. Отворена.
 Като стон посреднощен е мойта Душа.
 Като мъка кървяща - без нежност, отронена -
 като остров без хора е мойта съдба...

 Като скитник без покрив - мечтите прогонени;
 Като буря развихрят се чувствата в мен;
 Като тъмни съзвездия - очите отворени;
 Както Майка - Детето си, Чакам Бъдния Ден!
   
 26.02.2001

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...