Как
Как
Като рана е жива - Сърцето. Отворена.
Като стон посреднощен е мойта Душа.
Като мъка кървяща - без нежност, отронена -
като остров без хора е мойта съдба...
Като скитник без покрив - мечтите прогонени;
Като буря развихрят се чувствата в мен;
Като тъмни съзвездия - очите отворени;
Както Майка - Детето си, Чакам Бъдния Ден!
26.02.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
