Пак
И Пак на път...
И Пак със влака...
Раздялата е... Малка смърт.
Не пеят колелата - трака -
безжизнен, мрачен и сълзлив денят.
И Пак на път...
И Пак със влака...
В главата - сиво... пустота.
Надежда само: Някой чака! -
проблясва... Вечна и добра.
И Пак на път...
Под мене влакът
нарежда спомени, лица.
Ще чакам. В колелата трака
отронена без звук сълза.
И Пак на път...
Сълзата чака...
28.02.2001
© Симеон Дончев Всички права запазени
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
