Мисля си...
Мисля си...
...Paзплака се по телефона
и си мисля:
"Дали,
ако бяхме сами -
непрекъснато заедно - двама,
щеше пак да гори
и да пръска искри
Обичта като пламък? Голяма."
И си мисля: "Защо,
всяка вечер, в едно
неизменно легло да сме? Двама,
но да спре да искри,
па макар да гори
обичта ни - но вече без пламък?"
И се моля: "Дано!
В наш'то нежно гнездо,
да прескочим над навика. Няма,
как така - без искри -
да вървим СъС следи
и да черпим от болката... камък"...
Все си мисля:"... (мисля си)..."
10/03/2001
© Симеон Дончев Всички права запазени
