Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице...
Остана далече и е вече чуждо
всеки ден, всяка нощ до днес.
А утрото самотно... се пробужда...
Часовникът брои до шест...
© Пепа Деличева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
