Утрото самотно, се пробужда...
Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице...
Остана далече и е вече чуждо
всеки ден, всяка нощ до днес.
А утрото самотно... се пробужда...
Часовникът брои до шест...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
