Съмнеж
"Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси..."
Е. Евтимов
Съмнеж
Ако непрекъснато съм лош
и никаква надежда за добро не нося,
как мога да те имам ден и нощ
и как от теб обич аз да прося?
Бушува в мен чувство за вина.
Все нещо ще объркам. Все накрая.
Не стига много дневна светлина
в душата ми помръкнала. Така е.
*
Ами ако не стават за любов
повяхналите мои чувства,
как да прегърна нежния ти зов?
И как градина да създам от пустош?
Бушуват в мен строфи и слова.
Опитвам в образ жив да ги извая...
Все твоят лик минава ми в деня.
Дали ще мога да го задържа - не зная.
*
Като не мога вече да летя
и да вървя дори е много трудно,
как да пазя толкоз топлина,
която ми дарявяш, Цвете чудно?
Бушува в мен жажда за Живот.
И ще я нося - като херувим - до Края.
Не търся сам Свещения Кивот
и за нетленност - даже не мечтая.
*
"Едва ли някога ще мога"... а, НЕ! :
Когато съм готов да те обичам
и мога щастие да ти въздам,
без много думи да изричам
ще кажа: "Обич!" - и ще бъда там!
15/03/2001
© Симеон Дончев Всички права запазени
