Човек (Анна Станоева)
25.04.2007 г., 16:28

Животът ми е капучино

  Поезия » Философска
1.4K 0 3

                                      
                                    
                                          Животът ми е капучино,
                                          а любовта ми също като във казино,
                                          рулетката решава как да спре.
                                          Така обърна се играта,
                                          че хаосът обърка ми главата,
                                          надеждата последна, опита се да пресече.
                                          Казват... времето лекува,
                                          казват... бреме не векува. 
                                          Умът ми опит пак направи
                                          останките от ред да събере.

© Анна Станоева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Незабравима (Кремена Стоева)
    Незабравима (Кремена Стоева)
    Тук ще замълча.Мисля, че можеш и по-добре!
    Поздравче!!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    ,,казват, бреме не векува... ''
    Хубаво е Ани!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Капучиното е само вид кафе
    и дава то импулса на живота ни.
    И той/живота/ никога не ще се спре,
    докато с мерак рулетката върти се!
    Браво!

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.8K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.9K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 5.3K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 7.2K 5.0