Хлябът
След преброяването
Хлябът
Лежа... Придремвам
с вестник в ръката...
***
Искрица блесна - светулка зелена.
Трепна гората в миг озарена.
Не шумва шумка. Не диша вятър.
Долу, в селцето, вечеря спрятат.
Като светулки - прозорци светят.
Шетат снахите, дедовци седят
на тънко мезе, с вино червено
лекуват старост. Сърце ранено.
Хортуват тихо. Кротко засмиват.
От мъдростта Хим - Младо отпива...
ПревАля вече - време за сън е.
"С петлите" - рече - "ще станем, сине.
Ниви, добитък - все назе чакат.
Не за молитва - за оран плачат..."
***
... Събудих се потен. Бучи главата.
"Монитор" смачкан лежи в краката.
Със топ да гръмна, не ще ме чуят!
В 108 села сал ветер дуе,
във 300 други - по десет кретат...
Загива Хлябът! Крещя потресен...
***
И... шумва шумка. Въздиша вятър.
Умре селцето! И цело в Мрак е...
17.04.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
